Ей, Богу  - има баланс и в живота и в

Ей, Богу  - има баланс и в живота и в политиката и в природата! Това го настоявам най-много с цел да успокоя кмета на Варна Иван Портних. Примерите за това са пред очите ни към този момент ежедневно.

Вероятно не политиката и не природата и не животът обаче засраха варненските морски води. Те са в положение, в което естествен човек да го е гнус да си намерения даже да влезе в морето. Не чухме нито едно обикновено човешко пояснение. Не чухме никакво пояснение.

Не чухме една естествена причина за това. Не чухме опрощение. Премиерът Борисов дойда на крайници във Варна, само че не отвори дума за морската нечистотия. Вчера се хвали, че водата ни е по-чиста от гръцката и рибата ни по—прясна от тяхната. Боже Господи, какви нелепости! Новоизлюпеният почитател на ГЕРБ -  юристът Балачев заобясннява, че виновността е в държавното управление на Станишев… По- жалко от това прозвуча единствено концепцията на кмета Иван , че акцията е " политически планктон “ . Във всяка естествена страна щяха да се пишат  оставки. Всички знаем, че ние не сме естествена страна. Оставки няма.

Но значимото е да намерим къде е салдото:

Балансът пристигна от ненадейно място . След като морската вода стана напълно негодна за къпане и плуване, Бог изпрати изобилна чиста вода от небето под формата на яки следобедни всекидневни дъждове! За да компенсира мръсната морска вода, нали разбирате…  Балансът на чистата вода беше възобновен, като даже пред ветроходците се отвори опция да опъват платната по новите варненски булеварди. И още един баланс на природата и живота – След като вирусът прецака туристическия сезон – дъждът ще го избави! Защото с тия дъждове към този момент дефинитивно приличаме на Венеция.

И още веднъж няма даже пояснение, няма опрощение. Няма уволнения, няма оставки… Всичко е в реда на нещата. Единият бул. е с цена по-висока  от галактическия полет на Илон Мъск. Вероятно се чака по него с изключение на коли и камиони, в дъждовно време да плуват яхти и ветроходи, а в близко бъдеще да се стрелкат и луноходи. Които пък са извънредно нужни за прекосяване през дребните улички в града ни преди синята зона.

Във Варна от дълго време гражданското неодобрение не ражда нищо друго с изключение на интриги или някоя фейсбук-публикация. Времената, в които един кмет си отиде под натиска на улицата са окончателно удавени в безсмислието на локалното самоуправление. И децата към този момент знаят, че няма значение кой е кмет, стига Борисов да го харесва. И да има дял от републиканския бюджет. Защото другояче по какъв начин беше – " Варна ще си остане едно село “… Че не го досрамя да го каже на времето…